Сертификати:

Biohumus_K_bg.pdf

Biohumus_K_en.pdf

Бизнес център:



Еко Форум:

БГ Кулинар:

"Червеят е удивително създание и оказва ефикасна помощ на този, който знае как да го използва".

"Стратегия Нулеви отпадъци"

История на вермитехнологията

Проф. д.т.н. инж. Р. Арсов в доклад към “Национален план за отстраняване на утайки от градски ПСОВ в България” пише:

“Култивираните червеи се отнасят към рода Lumbricus (Lumbriko – дъждовен червей на латински език), поради което те се наричат и “лумбрикултура”.

Червеите се хранят с животински, растителни, производствени и други органични отпадъци. Чрез ферментационни процеси тези отпадъци се трансформират в полезен субстрат за червеите. Екскрементите от тяхната жизнена дейност (наречени биохумус, вермикомпост или копролит) са изключително богати на хумус, който е най-добрият подобрител на почви, съдържащ всички необходими за растенията вещества.

Първите стопанства за култивиране на дъждовни червеи, компостиращи органични отпадъци са били създадени през 40-те години в САЩ. През 50-те години в Калифорния бил получен хибрид, който бил наречен “червен калифорнийски червей”,  а  към 1980 г. в САЩ вече функционирали около 1 500 центъра за вермикултивиране (лумбрикултивиране). Сега с вермикултивиране се занимават в над 90 страни по света.

В Европа култивирането на дъждовни червеи върху органични отпадъци е най-развито в Италия и Русия. Тази технология се практикува и в редица други европейски страни като Испания, Унгария, Полша, Великобритания и др.

В последно време в стопанствата, прилагащи вермитехнологията се използва главно червения калифорнийски червей (ЧКЧ), което е търговското название на този вид лумбрикултура. Той е специално селекциониран високопродуктивен вид торен червей. Червеният калифорнийски червей е доста голям – дълъг е 6 – 8 cm, с тъмночервен цвят и маса около 1 g (Фиг.1). Той се развива бързо, достигайки полова зрелост за 3 месеца и е доста плодовит – ежегодно възпроизвежда около 1 500 бр. потомство.

Възрастният червей поема за едно денонощие храна в количество, равно на неговото тегло. Около 60 % от поетата храна се отделя като екскремент (наричан още “капролит” или “биохумус”).

Червените калифорнийски червеи (ЧКЧ) са изкуствена селекция, получена в резултат на многогодишно отглеждане в специални ферми.

 Фигура 1. Общ вид на червен калифорнийски червей

 Целият жизнен цикъл на червения калифорнийски червей се осъществява на дълбочина до 25 cm (докато обикновеният дъждовен червей може да достигне дълбочина до 6 m). На тази малка дълбочина се осъществяват всички жизнени дейности на ЧКЧ – хранене, растеж и размножаване. Дори пренаселеността на пространството не е в състояние да го накарат да избяга ако там има достатъчно храна и оптимална влага – около 82 %.

Утайките от отпадъчните води са подходящ субстрат за вермикултурата. Образувания копролит (биохумус) има еднородна микрозърнеста структура, чието трансформираане в по-едри гранули изисква добавянето на целулозен субстрат.

Като краен продукт, резултат от работата на екофермата, биохумусът е финогранулирана, насипна органична маса с тъмнокафяв цвят, съдържаща макроелементи, микроелементи и почвообразуващи микроорганизми (Фиг. 2). Активната му реакция рН е в диапазона 6,5 – 7,5.

Основен качествен показател на копролита (биохумуса) е съдържанието на хумус в него. При някои от проведените изследвания то варира в интервала 3,9 – 19,2 %. В копролита (биохумуса) се съдържат в съответните съотношения следните елементи и съединения: органични вещества 24 – 64 %; въглерод 12 – 29 %; общ азот 0,8 – 3 %; фосфор 0,5 – 5 %; К₂О  0,3 – 2,5 %.

Фигура 2. Общ вид на биохумус (вермикомпост, копролит)

Биохумусът е не само оргничен тор, но също така и подобрител на свойствата на обработваемите почви, носител на биоактивни вещства и богат източник на хумус. Той съдържа всичко от което се нуждаят растенията – хранителни вещества, хормони, полезни микроорганизми. Според някои изследвания в 1 g  копролит (биохумус) се съдържат до 1,7.10¹⁷ бр. микроорганизми, по-голямата част от които са актиномицети и нитрифициращи бактерии. Червеите и микроорганизмите, свързани с тях действат в симбиоза, която улеснява разграждането на органичните вещества.

Вермитехнологията в България

В средата на 80-те години на ХХ век в Института по планинско животновъдство и земеделие се правят първите опити с червен кайлифорнийски червей в посока обогатяване на почвите с органични вещества без да се използват хербициди и минерални торове.

По-късно близо до Пловдив се разработва и първата “Екоферма за червен калифорнийски червеи”, след нея в Пазарджик и други райони на страната. В момента в страната съществуват над 20 екоферми за червен калифорнийски червей, като от тях около 5 могат да претендират за сериозни ферми, които обработват основно оборски тор, като повечето от останалите са твърде малки и работещи на местно ниво.

Тъй като за България това е сравнително нова технология, това предполага и бавното й развитие, още повече, че за екологично и биологично земеделие, за обработка на отпадъците и за екосъобразни технологии се заговори чак през последните години.

“БГ Еко Проджект” ООД е една от водещите фирми в България, притежаваща и експлоатираща една от т.нар. “Екоферми за червен калифорнийски червей”, работещи на базата на вермитехнологиите и произвеждаща висококачествени биохумус и биомаса.

Ние създадохме една от най-големите екоферми в България (към момента с работна площ около 1,5 декар работна площ), в землището на  “Института за животновъдни науки” - Костинброд, в близост до гр. София, изпозвайки за основна суровина оборския тор, изхвърлян от животновъдните ферми в института.

За двете години съществуване, благодарение на прилагането на международния опит и последните постижения в областта на вермитехнологиите, успяхме да постигнем значително добро и бързо развитие, както и да прилагаме последните нововъведения и технологии в отглеждането и развъждането на червения калифорнийски червей.

Ние създадохме и “Българска Асоциация на Производителите и Търговците на Екологични Продукти” (БАПТЕП).
Всички собственици на екоферми от цялата страна, съпричастни  към целите на БАПТЕП са поканени да станат членове на Асоциацията.